Патронът

Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Западнало материално, семейството му напуснало през 1844 г. Ичме и се заселило в недалечното с. Дюкмен (дн.Леярово), Ямболско. Там родителите на Караджата живели само 2 години. През 1846г. те се задържали за малко в някакво делиорманско село и през април 1847 г. потеглили за Северна Добруджа, където имало техни близки, преселили се след войната 1828 - 1829 г.

Първото село в Добруджа, в което отсяда семейството на Караджата, било с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Бедността, станала вече постоянен спътник на семейството, принудила Тодор Димов, бащата, да стане селски говедар, а децата му телчари. Гонено от нуждата, заради прехраната си, семейството на Тодор Димов се местело от село в село, без да успее да свърже двата края. След Долно Чамурлии, то живяло последователно в близките на него села:Бейдауд, Саръюрт, Потур , отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854г. в град Тулча. Там бащата станал пазвантин, а Стефан негов помощник. За известно време Караджата учил и обущарски занаят при зет си Никола Станчев. Учи вТулча, но поради липса на средства напуска училище. Побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния през 1862г. Оттогава започва и неговата революционна дейност.

Чул за организираната от Раковски легия в Белград, Стефан Караджата е един от първите, които се включват в нея. В станалите сражения с турците в Белград Караджата проявява безстрашие, смелост и самоотверженост. След разпускане на легията Стефан Караджата се завръща в Румъния, където се отдава всецяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава заради революционни задачи. През 1867г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад пашавойски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка .

Източник на информация-Уикипедия